събота, 24 октомври 2009 г.

Моята къща

Моята къща е онова, което виждам през прозореца.
Практически винаги съм живяла на високо. Обичам да гледам надалече, да не ми се мержелеят някакви неща, които мога да фокусирам с поглед. И без рашетки и пердета.
И да виждам планина. Може би също почти винаги съм виждала планина. Е в Пловдив виждах Братската могила, но тя може да мине за планина.
И най-важното място е това, от което се вижда тази далечна гледка.
В по-старите къщи, не най-стари, а от времето, когато бах малка, масата за ядене е поставяна така, че да е залепена до прозореца с тази гледка. И всички хора като седнат да ядат да могат да гледат през прозореца. Това е най-подходящото време. Почти винаги по време на ядене е достатъчно светло, за да може да се вижда през прозореца. През ноща е тъмно и не може да се вижда такава гледка. А вечерно време се гледа телевизия и също не се обръща внимание на гледката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар