Но като пишех за доматите се сетих, че и сегашните домати имат един сходен ефект. Издържат дълго време на прехвърляне, например една седмица в големите хипермаркети. И в някакъв момент се скапват. Е някои не се развалят никога.
Дали в тях има същите консерванти? Дали те са отвън и могат да се измият и обелят? Така ще останат само абсорбираните през кожата елементи.
Но може би са вътре!
Стандартните изкуствени торове са създадени да подхранват растението, което да може да произведе повече и по-големи плодове. Но торове като амониевата селитра имат по-скоро негативен ефект върху трайността на плода. Така, че би трябвало това, с което се постига дълготрайността на продуктите да е сорта и/или добавки, които имат действието на консервант.
И ако това е от сорта не е ли било много кратко времето за създаването на такива сортове, които консумираме в момента? Защото има домати с трайност в седмици, след откъсване, при узряло състояние. И ягоди, които могат да стоят повече от седмица откъснати, в хладилна витрина, без да загубят свежестта си.
Ако е консервант има ли го в сегашните торове? И проверява ли се изобщо селскостопанската продукция за такива вещества? Защото ако при проверките се използва метод за търсене амониева селитра едва ли ще бъде намерен консервант. А колко други неща може да има, които изобщо не се проверяват. Защото има определен набор от вещества за проверка. И толкова.
То е като допинга при спортистите. Но там постоянно се увеличава набора от вещества за проверка. Лошото е, че целта е не да предпази хората от вредните последици при взимане на допинг. А да предпази високите постижения.
Добре, че хората са издръжливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.