Минах да го видя вчера (13 октомври 2008). Беше вече с червени иглички.
Но имаше много малки отчупени клончета наоколо. Загледах се. Нямаше шишарки. Видях само две.
Дали са обрали шишарките от клончетата които са начупени?
Би трябвало да е имало повече шишарки.
Едни други такива дървета, които знам имат повече шишарки. Тях съм ги виждала. А те сигурно са по-млади. Те още нямат корени, които да растат нагоре - отрицателен геоцентризъм. Това дърво има такива. Но хората минават отгоре и не могат да пораснат, за да стърчат наистина. Остават като отрязани.
Поседях малко под дървото. Минаха двама пича. Единият беше много ентусиазиран. Говореше, че е виждал дървото още преди две години, знаел, че е листопадно, но чак сега го виждал такова. Другият ядеше сандвич, дъвчеше през цялото време и отговаряше, с "ми-и, да". Хората не си губят толкова бързо ентусиазма при липса на интерес от другите. Но и нямат стимул за напредване. А дърветата растат бавно. Ако си посади човек блатен кипарис ще трябва да го чака 50 години, за да стане като този. А колко по-големи дървета има!
Всички статии за Блатен кипарис в блог:
За цветята, гората, храната и ... хората
Зелено, тук, там и навсякъде
Мадам Тюлип
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.