Аз много харесвам сериали от тези, които печелят награди Еми. Не латино, гръцки и не с твърде много серии. Много от сериалите ги гледам многократно с удоволствие, а не с досада, че пак ги повтарят.
От тогава започнах да се заглеждам в сериалите и от гледна точка на това на кой герой приличам. Забелязах, че приликата, която хората влагат вече не е във външния вид, а в модела на поведение. И хората в общи линии могат да се разпознаят, ако искат. Но някак си изпускат, че техният персонаж има и черти, които другите персонажи не харесват. А и в действителност те имат същия вид черти, които на живо техните приятели не харесват.
Много от хората обаче казват, че сериалите са тъпи, или че показват тъпите американци и не ги гледат. Но за съжаление хората в България вече също са доста затъпели. Толкова, че дори не могат да видят, че в сериалите става въпрос за тях.
Започнах да питам и приятелите си на кой в основните сериали биха се оприличили. Така разбирам повече неща за тях. Даже и кога да не им се сърдя. Малко прекалявам като някой каже, че не гледа сериали и аз го класифицирам като тъп. Иле като каже, че не прилича на никой и го класифицирам като леко надменен и надут.
Напоследък разбрах, че и агенциите за проучвания прилагат метода с модела на поведение. Те правят модел на поведение на клиентите на услуга или фирма. А по-нататък прилагат модела като дори е възможно самите клиенти да се самоопределят и продавачът да предложи това, което би съответствало на неговия модел. Разбира се, че винаги може да има неправилно определени модели. Но нападателния модел, които прилагат търговците, на които приходите зависят от продажбите, или тези, които казват, че това е онова, което търсите и пасивния натези, които са на заплата на мен поне ми дейсва като нежелание да пазарувам от тях. Обикновено ходя там, където ми харесват продавачите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.