САЩ

Първото място, на което стъпих в САЩ беше ферибота от остров Ванкувър до Порт Анджелис. Доживях го.

Ще трябва да кажа следващият път, че съм влезнала предишния от Порт Анджелис. 

Какво е Тибет сега

Отидох до Тибет. Защото исках да отида до Тибет. А не заради някой.

Първото нещо - голямо хало около слънцето още на летището. Местните се чудеха защо ние много се чудим на това. Ами и нас няма такова нещо.

Посетихме много манастири. А е имало още много, които са разрушени. Има и такива, които не сме посетили,въпреки, че наистина посетихме много.

Пътища, пътища, пътища, много добре построени и не са препълнени с коли.

На всяко място за спиране - сергии, сергии, сергии. Но не се говори английски. Само с говорене на преводач и то на телефона на продавача. И на всякъде имаше сребърни монети долар от едно време, сребърен комплект чаши и т.н.

Не може да си купите карта. Защото най-доброто място да си купите карта на Тибет е Европа.

Потала - двореца на Далай лама. Но той е в Индия, а двореца е музей. Най голямата жилищна сграда в известен период от съществуването си, защото е на 13 етажа, разгърната застроена площ и така от почти 7-ми век.

В Тибет има повече нетибетци, отколкото тибетци. Може би тибетците няма да изчезнат, но езика, особено писмения ще изчезне.

Тибет е на пътя между Индия и Китай. Проходът е пътища с превали над 5000, много, много, много пъти минавахме над 5000 пътувайки. В началото се снимахме на тях но после взехме да пропускаме.

От един се показа Еверест. За първи път виждах този връх. Основният път минава покрай базовия лагер за изкачването му от север, което е по-трудно и рядко се практикува. Ние отидохме с електрическо бусче и после до оградата до където пускат обикновените туристи. Но и по-нататък пътят е асфалтиран.

В тибетските манастири в основните сгради, която е за молитва и са съсредоточени изображенията и статуите не може да се снима. Има камери и засичат. Има предупреждение, че ще изтрият всичко от телефона, фотоапарат или камера, ако ви засечат. Наистина ни прегледаха поне частично съдържането на телефоните. На моя преди излизане от страната имаше главно цветя и не изтраяха превъртането назад.

В манастирът в този полубазов лагер на Еверест можахме да снимаме дори видео. Всъщност има манастир и в истинския базов лагер.

Почти всички останали статуи на Буда са от глина, но боядисани със златна боя. Всички тези статуи се пребоядисват всяка година и за това изглеждат  много добре. Видяхме оригинални останали от отдавна, те си изглеждат като нашите манастири и икони о едно време, които не са реставрирани. Боядисват се и сградите отвън всяка година. И за това изглеждат толкова бели и чисти.

Какво е Тибет - почти пустинен терен с много хубави пътища, клетки за мобилната мрежа със слънчеви панели за захранване, ограда да не влезне по грешка някой як, планини, но има реки, заради които има сериозни конструкции вероятно за дъждовен сезон и езера. 

Има солени езера, защото са били откъснати от морето и са си останали солени. Реките - от там извират 4 от най-големите реки на тази част на Азия. Просто е твърде високо за растителност. Но китайците са засадили покрай пътищата дървета с напояване и допълнителни изградени или поне подредени камъни за запазване на влага.

И гвоздея на програмата - обиколката на Кайлаш - свещената планина. Разбира се ниската обиколка, защото не сме заслужили за високата. Трябва доста обиколки на ниската да се направят, за да бъдете допуснат до високата. Все пак ни се броят за 3, защото сме в свещеният месец - рождения ден на Буда.

Рожденият ден на Буда се празнува с фестивал в Дарчен, от където тръгнахме да обикаляме Кайлаш. Обиколих го. Не ми се стори много по-различно от туристически преход. Но хората наоколо бяха стотици, тибетци, голяма част облечени в тибетски дрехи, някои обикалящи с прострации.

На следващия ден бяхме и на фестивала за рождения ден на Буда. Там най-интересното пак бяха хората, тук повечето в местни дрехи. Навсякъде в Тибет, независимо от облеклото, мястото и възрастта хората бяха обути с маратонки, някои с китайски марки, но много от тях с маратонки, каквито ние носим и то сегашните нови модели.

Още малко продължихме към кралство Гуге и в посока излизане към Непал. Странно е, че като навлезнахме в по-ниската част на излизане и стана по-зелено на всички от групата им се стори по-хубаво, на всички ни беше липсвала зеленината. 

Има две основни неща, които са много проблемни - храната, защото цялата идва от далече и вкусовете са неподходящи за нас. Нещата са по-скоро сладки, не солени. Няма нищо общо с китайската храна, която си представяме.

И другото са тоалетните, който няма да описвам.

Цитати

Ако ще плачете за мъж по-добре да е в частен самолет отколкото в автобус.

Цитат от филма "Да обичаш Пабло".

Размисли

Да работиш в бизнес сграда в комплекс от много бизнес сгради е по-зле, отколкото да живееш в жилищен комплекс с панелки. Във второто поне има малко свободни разстояния, място изобщо за разминаване на хора и обществен транспорт, някак си по-свободен. В бизнес сградите в бизнес комплекс бизнеса те е ограничил от всякъде. Всичко е бизнес, бизнес, бизнес.

Цитати

"Легни богат"

Изказване на Теди Москов в предаването "До Европа и назад".

Ако легнеш богат ще спиш добре и на следващия ден отново ще си богат.

Изкачване на Колац

Връх Колац или Добра Колата е най-високият връх на Черна Гора. Първенството му е отредено наскоро - дълго време е бил Боботов Кук.

Върхът се намира в планината Проклетия, главната част, на която е в Албания. Самият връх е почти на границата с Албания.

Естествено, че пътуването до там е дълго - пътува се през Сърбия и цялата Черна гора.

Изкачването на върха е продължително, но вече може да бъде скъсено с по 6 километра във всяка посока, поради удължаване на асфалтовия път.

Изкачването на върха е малко по-остро от върховете, които съм качвала до сега. Все пак това е планината Проклетия.

Този е четвъртия от Балканските първенци.

Изкачване на Молдовяну

 Молдовяну е най-високият връх на Румъния.

Първо пътувахме цял ден до изходната точка на пешеходния маршрут - езеро и хижа Бъля.

След като се изкачихме до първата седловина и погледнахме Карпатите в дълбочина всички разбрахме колко величествена планина е тя - много пластове с високи върхове и долини, без основно било.

И тръгнахме, качвахме се, слизахме, подсичахме и след повече от 8 часа в една от многото долини

от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и трудно може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на немски военен.

На втория ден тръгнахме към Молдовяно. Историята се повтори - върхът беше след няколко ката други върхове. Ние се качихме само на два други попътно, иначе пътеката подсичаше височините.

Стигнахме Молдовяну.

Времето беше доста добро, но заваля в последния час на прибирането ни към хижата. Но валеше доста силно, из ведро. Успяхме да се намокрим до най-навътре за това кратко време.

 По обратния път като гледах как се движат облаците разбрах как Карпатите обират голяма част от дъждовалежа за региона на запад от нея, което включва поне северна България, но може да обира и повече от дъждовете.

Разбира се успях да снимам и 50 растения от Карпатите.