Молдовяну е най-високият връх на Румъния.
Първо пътувахме цял ден до изходната точка на пешеходния маршрут - езеро и хожа Бъля.
След като се изкачихме до първата седловина и погледнахме Карпатите в дълбочина всички разбрахме колко величествена планина е тя - много пластове с високи сърхове и долини, без основно било.
И тръгнахме, качвахме се, слизахме, подсичахме и след повече от 8 часа в една от многото долини
от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и труднио може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на несмки военен.
от гледчер стигнахме до хижа Подрагу. Там няма връзка с мобилен оператор, поради което и труднио може да се намери по случайност. А и хижарката е особено серт, с характер на несмки военен.
На втория ден тръгнахме към Молдовяно. Историята се повтори - върхът беше след няколко ката други върхове. Ние се качихме само на два други попътно, иначе пътеката подсичаше височините.
Сигнахме Молдовяну.
Времето беше доста добро, но заваля в последния час на прибирането ни към хижата. Но валеше доста силно, из ведро. Успяхме да се намокрим до най-навътре за това кратко време.
По обратния път като гледах как се движат облаците разбрах как Карпатите обират боляма част от дъждовалежа за региона на запад от нея, което включва поне северна България, но може да обира и повече от дъждовете.
Разбира се успях да снимам и 50 растения от Карпатите.