петък, 19 август 2016 г.

Реколта 2015

То мина 2016, а аз не съм написала за реколтата от 2015. Ама все пак да напиша нещо.
Вече не се забелязват колебания в цените на месото и месните продукти и млякото и млечните продукти. Най-продаваните си останаха с почти изравнени цени.
Но пролетта започна с много дъжд. Толкова дъжд през март не съм виждала. То така е като не вали сняг през зимата. И се оказа, че няма марули за Великден. Цената на едро на борсите беше над 1 лев за брой. А какво е Великден без агнешко и зелена салата?
Закъсня засаждането на разсадите, плодните дървета вързаха по-малко. Но ягодите започнаха по-късно да цъфтят и понеже валеше, докато расяха не бяха лоши.
И като дойте лятото настана суша. Понеже приключи предишния програмен прозорец за евро проектите нямаше излишни засаждания на неща като сорго, които са се вписвали по-добре в предишните бизнес планове.
Понеже предишната година царевицата беше станала някои засадиха царевица. Но тя не стана, защото беше твърде сухо. Става само тази, която се жъне зелена за биогаз. И в това междупрограмие не се появи и сорго. А количеството произведена пшеница в света постоянно расте. То и населението расте. Винаги се продава.
Въпреки, че се садят домати даже и на полето цените на доматите никога не падат драстично.
За саденето на зелето заваля леко. Но после пак засуша и зелето не върза. Зелето вързва глави, когато е влажно и от горе. И цената беше сравнително висока. Е на фона на другите цени не е много страшна разликата за 50-100 килограма зеле за кисело, но дори и там има регрес.
А вредителите по доматите и чушките, главно воняшки и акари, не изчезнаха. И така преди началото на октомври нашите домати дори бяха измъкнати.
Гроздето не беше лошо, не само у нас.
Ядковите също се представиха добре.
Обикновено пиша и за ориза. А и снимка все с него избирам. Времето беше хубаво, през пролетта дъждовно. Допълниха се запасите с вода. Есента суха и топла. Чак в края на октомври и ноември го жънаха.
На полето започнаха да се появяват черешови градини, заради приоритетите в новия програмен прозорец. От овошните те вероятно се потдържат най-лесно.
И се появиха насаждения от тикви. Ако дори най-незапознт човек прегледа документите за проектите, които се подпомагат ще съобрази, че най-лесно би постигнал целта, ако засади тикви. А после тиквите останаха по полето и замръзнаха. Така, че и тиква да си пак не е добре.
Въпреки статията България води по спад на площите за биоземеделие в ЕС има много производители, които са се регистрирали за преход към биоземеделие пак заради субсидиите. Те са тези, които вече са взели субсидии за предишния период. Сега повече от половината от спечелилите по 4.1. са такива производители. Преходният период е 3 години. Това значи, че в 2018 ще има бум от биологични продукти. Е ще видим как ще е.
Едно нещо, което друг път не съм отбелязвала е многото реколта от смокини. Навсякъде по едно време чувах как си правят сладко от смокини

Няма коментари:

Публикуване на коментар