Оказа се, че теренът тук изцяло е преровен за луковици от диви прасета. Тези следи са от търсене и намиране на луковиците на лилави минзухари. Целият регион, където има такива минзухари е разровен. След такова преминаване остават само на някои места и само много малки луковици, детки. Минзухари от тях ще цъфтят след 3 години. А това с дивите прасета е естествен процес, защото те са диви. Жалко за минзухарите. Сигурно за това не могат да станат много.
Витошките лалета също ми се сториха по-малко. Може да е имало и някакъв вид есенно нападение над тях, защото и те би трабвало да имат луковици.
Заравних този терен и терена наоколо на мястото, което съм си избрала за почивка, за печене на слънце, ядене на сандвич и опити за засаждане на дървета. Даже доста го заравних заради снимката. Събрах си и малко мъх от изровения.
Даже не помня дали на този отрязък имаше витошки лалета, но сега нямаше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.