четвъртък, 18 май 2017 г.

Едно време и сега / 3

Когато слушах разказа на майка за шефа и ми беше странно. Времето беше същото, по което се развива случката с кукувицата.
Човек израства.
Моето фамилно име е също като на майка. Дойде времето на същото изказване, но на малко име.
Днес си припомних разказа от едно време, въпреки че ситуацията в работата ми е такава от по-отдавна. Казват го с повече заобикалки, но звучи по същия начин:
"Имате ли въпроси, но без Боева".

Няма коментари:

Публикуване на коментар