събота, 20 април 2013 г.

За боклуците

Когато за първи път видях купчина с боклуци, заорана в полето и в нея поникнало жито бях толкова стресирана, че дори забравих за снимките. Даже и сега не мога да намеря. И без това снимките са доста покъртителни
После видях и на много други места. Те не са на място, през което може да минете и да видите, даже случайно. Повечето са в полето между нивите. Някои е отишъл и е изсипал един камион с боклук, може и само една каруца с боклук, а може и няколко камиона. И не става въпрос за строителни, а за битови отпадъци. Там не е по пътя, така че някой да ги види. Дори не е място за разходка, че да има хора. И е открито. Може да издебнат момент, в който не се вижда никой в далечината. Не че биха се смутили, но при тези обстоятелства може да няма никакви свидетели.
После на тези, които орат и сеят им се плаща на определена площ. Ако кажат, че място е замърсено няма да им се плати. Мястото не е тяхно, хич не им пука какво ще стане. Те имат трактор и гледат от високо на другите, които ходят по полето.
От една нива 10 декара, която на пръв поглед изглежда изобщо незамърсена изкарахме 50-60 литра отпадъци. Вероятно след преораване ще излезнат още 10 литра. И тоза е без тези, които са станали на прекалено малки части и не може да се забележат.
Така се получава, че дори да сте изхвърлили болклука си на приемливо място той пак може да е попаднал на полето. В България няма добри заводи за преработка на отпадъците, освен че в повечето случаи те са просто големи открити, постоянно горящи сметища, а наоколо е поле, в което се отглежда жито, освен че живеят хора. Нищо не може да спре отлитането на определено количество найлони, както и отнасянето от бездомни кучета на хигиенни материали, които се състоят от гел, напоен с опасни биологични отпадъци с човешки произход според критериите на здравните институции. И този гел също отива в почвата. Бездомните кучета не могат да бъдат контролирани в градовете, а камо ли в полето.
Въпреки възможното финансиране от Европа никое населено место или квартал от град не се съглсява да бъде построен на негова територия завод ва отпадъци.
Какво ни остава? Трябва да правим много-много по-малко отпадъци. Еднократните кампании за събиране, ако не се пази всеки ден нямат видим резултат. Липсата на коптрол по целия процес и съобще по-нататъшен процес на преработка е най-лошото.
Но и всеки консуматор трябва да премери количеството на неорганичния отпадък и количеството на продукта, който ще използва. И да се замисли дали е приемливо. И да смени начина на консумация, не само на храни, с такива, които са с по-малко неорганични неразградими боклуци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар