сряда, 4 ноември 2009 г.

Статията на Люси и книгата на Гурджиев

Днес прочетох почти една и съща история на две различни места.
Едната беше от книгата на Гурджиев "Срещи със забележителни хора" Полицейски доклади за намерени убити еколози, или нещо такова, а другата от Статията на Люси за (Th!nk about it 2), която е на английски. В статията това е втората част.
И в двете се разказва намерени мъртви членовете на цяло за семейство, които са яли екологични/биологични храни, която всъщност е била силно токсична. А съответните продаваща компания е била подкрепяна от писани от журналисти статии срещу пари (в по-старата версия) и от политици (в по-новата версия).
Книгата на Гурджиев е писана преди повече от 60 години и се отнася за време, което е преди около 100 години. Тази книга предполага, че написаните неща са реално случили се събития. В статията на Люси пише, че не е по реални случки, но завършва с въпроса: "Искаме ли да прочетем това след 5 години?"
Странно, би трябвало да сме го прочели преди повече от 60 години и да не го повтаряме. Но въпросът все още е актуален. И е пример за това че "Историята, показва, че никой не се учи от историята".
И все пак има нещо, или неща, заради които човека продължава да е жив, и да живее, не по-лошо от преди 100 години и независимо, че нещата, които прави са ужасно вредни за него, за животните, за растенията и за околната среда. И дори в книгите от преди 100 години има послания, че начина на живот, който водим ще има  катастрофални последствия. Аз също смятам, че това може да стане, но може и да не стане. Все пак хората са живи. Може би е важно да се намерят и засилят тези положителни действия, които водят до оцеляване, а не да се ограничават тези, които за определения момент са считани за отрицателни.

2 коментара:

  1. Благодаря ти за уникалния пост. Наистина ме зарадва, че си ме разбрала така добре!

    ОтговорИзтриване
  2. Официалните журналисти, занимаващи се с разследвания стигат до там, че да не открият, че те самите живеят нездравословно. Онова, което откриват е много кофти, но все пак може да се избегне поне от тях. И гледащите/четящите си мислят, че са от тези, които могат да избегнат тези кофти продукти и ситуации.
    И няма как да открием какво да правим като все си мисли, че за нас това не се отнася, че ние сме от онези хитрите, които минават метър и нищо не ги хваща.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.