петък, 25 декември 2015 г.

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD))

Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са мярка за акумулиране на топлина, използвана от флористи, градинари и земеделски производители, за да се определят и предскажат етапите на развитие на растителни и животински видове. Например период на цъфтеж на определено цвете, време за достигане на зрялост на зърното, време за поникване на дадено раастение и т.н.

При липса на екстремни условия като нетипична суша или заболяване, растенията се развиват като натрупват температурата на околната среда по кумулативен начин. Ето защо този показател позволява на градинарите да прогнозират на зрялост на растенията. Показателят е приложим особено в оранжерийни условия, където условията са контролируеми.
Въпреки, че степента на развитие на растенията се определя не само от топлината, а и от други фактори на средата като влага, дневната температура има голямо значение за развитието и съзряването на растенията, плодовете и семената. Израстването на растенията, както и съпътстващи събития като наличието и развитието на насекоми, които спомагат опрашватето се определя силно от натрупаното количество топлина. Така с помощта на показател за комулативно натрупаната топлина може да се предскажат различни етапи в развитието на растенията.
Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се дефинира като температурата (в градуси) над определен праг, който е различен за различните растения. Всеки вид растения има базова температура (праг), под който те имат нулев растеж. Растежни градуси (Growing degrees (GDs)) се пресмята като за всеки ден се пресмята средната темперетура и от нея се изважда базовата. Растежни градусови дни (Growing degree days (GDD)) са акумулираните до определения момент растежни градуси за всеки от дните за сезона.
В общия случай за базова температура се приема 10 градуса по Целзий.
Показателят може да се използва за определяне пригодността на даден регион за отглеждане на конкретна култура, изчисляване растежните етапи на културите и плевелите, като се ползва за графици за торене и борба с плевелите; да се определи зрялост и периода за събиране на реколтата и т.н.

Не знам дали съм превела добре термина, не знам дали съществува такъв термин у нас. Ако намеря ще го променя. Намерих го, когато търсих материали за определането на зоните на издръжливост.
Източник на информацията:

събота, 12 декември 2015 г.

Зониране, USDA зони


Зона на издръжливост (подкатегория на вертикалното зониране) е географски определена територия, в която определени категории на растения растат и се развиват добре в открита среда. Зоната на издръжливост се определя от климатичните  условия на територията, и по-точно от средни минимални температури. Това зониране е разработено от Министерството на Съединените щати на земеделието (United States Department of Agriculture / USDA), но е прието от други страни.
Зоните са 13, като най-студена е зона 0, а най-топла зона 12. Освен крайните две зони, другите са разделени на две подзони А и В.
Таблица с интервала на минималните температурни стойности на зоните могат да се намерят навсякъде, например в Wikipedia.
Повечето семена и растения се продават с указание точно в кои зони могат да живеят на открито. При описание на естественото разпространение на растенията също се включва и описание на зоните, в които расте. 
В това зониране не е взето под внимание максималната горещина, както и количество на валежите, влажност на въздуха, снежна покривка.
Условията за растеж на растенията се определят от всички тези фактори, както и от вида на почвата. Зонирането изобщо не може да се използва като алманах при отглеждане на растения.

Картата на Европа със зоните е твърде обща. Но може да се забележи, е независимо от сравнително южното ни разположение в Европа ние сме в много по-студени зони, отколкото по-голяма част от Западна Европа. Това е така, защото минималните температури се определят от ниските температури през зимата

На този сайт може да се намери малко по-подробна карта на зоните за България (от където е и картата по-горе).
http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php

събота, 5 декември 2015 г.

Аграрен календар: Развитие на житото през късната есен

По полето се наблюдават полета, засети в два периода.
Едните са с доста рано засадено жито, за да се хванат дъждовете в началото на есента. То поникна и порасна, имаше време и плевели да се появят. Но след това го хвана сушата и този вид рано засадени жита са пожълтяли от това.
Вторият тип са късно засадени. Тези полета са с доста по-зелено жито, но то е твърде малко на размер за презимуване. Даже може да не е много редовно излезнало, заради липса на влага след засаждането му.