сряда, 28 октомври 2009 г.

Защо пиша блог

Това е коментара на статията, публикувана в svejo

Хората, на които разказвам това, което пиша не го чуват. Така поне аз мога да го прочета отново. А и някой друг.

неделя, 25 октомври 2009 г.

Боянската църква

Днес е последната неделя от месеца. Доколкото знам някои от музеите като историческия са безплатни.
Реших да отида в Боянската църква. Там безплатно е всеки понеделник след 15 часа. Аз отидох да видя и секвоите, които може би са единсвените, а може да има и други, които вече дават шишарки. Те наистина имат шишарки. Няма много по земята, особено след моята намеса, но все пак има.
После си купих билетче за вход и влезнах. Понеже имаше група от 3-ма души с екскурзовод на английски, той ми каза, че печеля. И Така слушах неговата беседа. Беше мого интересна и се набляга много на детайлите в рисунъка.
Изображенията покриват всички стени. Независимо, че е по-малка и художниците не са толкова известни може да се сравни със Сикстинската капела. Не точно като съдържание на изображенията, а като изображение "бог е отвсякъде, но и хората са там". И понеже помещението е по-малко може да се види от много близо.
Разрешено е да се влиза само до 10 души само за по 10 минути. Което прави разглеждането също в рамките на под 30 минути заедно с чакането и предверието. 10 минути наистина са малко, за да се усети, че това е много специално място. Но след като и англичанина, заради когото беше екскурзовода на английски му каза, че трябва да я опази от нас, значи има резон този вид кратко посещение.
Все пак аз можах да поседя повече от 10 минути и да разбера много от моето посещение в Боянската църква по стечение на обстоятелсвата.

събота, 24 октомври 2009 г.

Моята къща

Моята къща е онова, което виждам през прозореца.
Практически винаги съм живяла на високо. Обичам да гледам надалече, да не ми се мержелеят някакви неща, които мога да фокусирам с поглед. И без рашетки и пердета.
И да виждам планина. Може би също почти винаги съм виждала планина. Е в Пловдив виждах Братската могила, но тя може да мине за планина.
И най-важното място е това, от което се вижда тази далечна гледка.
В по-старите къщи, не най-стари, а от времето, когато бах малка, масата за ядене е поставяна така, че да е залепена до прозореца с тази гледка. И всички хора като седнат да ядат да могат да гледат през прозореца. Това е най-подходящото време. Почти винаги по време на ядене е достатъчно светло, за да може да се вижда през прозореца. През ноща е тъмно и не може да се вижда такава гледка. А вечерно време се гледа телевизия и също не се обръща внимание на гледката.

Предишният Current user

E Георги Генчев.
Не искам да се среща с него, не искам да получавам нищо от него. Особено растения, които сигурно няма да отгледам, а ще убия, защото са от него.
Все пак той изтри всичките ми снимки, включително и общите. Това е просто решение на нещата. Нека да остане така. И без това единственото нещо, което искам, когато се срешнем е да го уязвя, но с неговото поведение. А не с това, че аз съм с някой друг и т.н. А той дори не разбира. Има ли смисъл да се срещам с него тогава?
И когато някой иска да се срещне с друг, намира начин. Когато иска да наложи определена постановка може да успее, но може и да не успее. Но да искаш да наложиш своята постановка, не значи, че искаш да се срещнеш с няко. Просто искаш да демонстрираш себе си.
Така, че успех с налагането на постановките господин Генчев.

Current User

Е Васил Стоянов Дъбов, който е ginkoplanter.
Винаги намира начин да дойде на курс, но до сега не намери начин да дойде на ме посрещне на айрогарата. Имаше четири възможности до сега.
И намира пари за курсовете, а за други уговорени неща не намира.
Даже не знае как да гласува в svejo. Вижда му се тъп софуера.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Музей в Германия

Обикновените музеи в Германия са много по-различни от музеите в България. Обикновени музеи са тези, които са посветени на някой занаят, или са къща музей или отделна стара сграда с историческа стойност, а не големите музеи с огромни колексии от произведения на изкуството. Ние нямаме от втория вид и само Националния Исторически музей и още няколко могат да минат за големи. Обикновените музеи в Западна Германия също се различават от тези на Източна, въпреки че за модел на източните имам само 3-те музея във Ваймар , които посетих.
Обикновени музеи са музея на шоколада в Кьолн, музея на двореца на Карл Велики в Аахен с църквата, която е построил и където е бил коронован, музея на съвременната история на Германия в Бон и други. Те не са големи и почти нямат художествени експонати. Всички те са и интерактивни. Не са музеи само за гледане.


В музея на шоколада, за да видиш всяка част на какаовото дърво трябва да обърнеш кубче от пано с частите му, за да прочетеш хранителните съставки на шоколада трябва да извадиш едно чекмедже, за да видиш влиянието върху определена част от тялото на човека трябва да натиснеш копче за тази част и т.н. Все пак децата обичат да пипат навсякъде. Ако отидат в този музей просто трябва да пипат.

Монтирана е цяла поточна линия за шоколад, която работи и произвежда шоколад пред всички. Тя покрива целия процес до опаковането на шоколада. Естествено работят няколко човека да обслужват поточната линия.
В музея на двореца на Карл Велики получавате слушалка-гид, който е с GPS, следящ къде се намирате и при натискане на копче получавате информация, за мястото и нещата там.

Разбира се където предпочетете екскурзовод той влага много в съдържанието, което разказва. Дори аз съм слушала 2 пъти от различни екскурзоводи историята за строежа на църквата и короноването на Карл Велики. Имаше много различно звучене и дори различно съдържание. Защото не всичко е доказано и не всичко го има написано. А някой неща трябва да си останат легенда. Например дали в урната в църквата са костите на Карл Велики или не.
(на снимката е трона на Карл Велики)
И така нататък. Никъде в тези музеи не може да си тръгнете до 1 час и 30 минути. Просто така са организирани.
И ние имаме музеи на занаятите, на исторически места, къщи музеи и т.н. Но максимума, за които се разглеждат тези музеи са 30 минути, а доста често може да стане за 10-15 минути. След толкова кратко време се чувстваме малко излъгани. Остава усещането, че почти нищо не си видял, а са ти разказали доста малко стандарно разказче, ако има кой.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Метасеквоя, Германия

В двора на къщата на Аденауер, която е близо до Бон е засадено дърво Метасеквоя. Въпреки, че може да не е бил той инициатора за това дърво, и то да е засадено там много след него, защото самото дърво е от скоро в Европа, това дърво е предпочетеното за това място дърво.

Дървото е над сега построеното здание от фондацията, в истинския двор на къщата.

Клиентска карта в Германия

Продължение на: Клиентска карта в България.
За втори път отидох в Бон, Германия, на гости на първата ми шефка. Когато си с някой българин, който живее в друга държава може да научиш много неща за местните порядки за крадко време, защото той обелязва разликите в сбит вид.
Голяма верига магазини в Германия е Кауфхоф, Галерия. Има стотици магазини, в големите градове с размера и организацията на ЦУМ. Отделни етажи за жената, за мъжа, за детето, за аксесоари и супер за хранителни стоки. В магазина са обособени пространства на много марки, като отделно са големи и малки размери и типове дрехи например и дори по цветове.
Клиентите на магазина имат клиентска карта. При пазаруването с нея се трупат точки, за които се получават определен брой талони за 10% отстъпка на закупен артикул, които имат валидност 3 месеца. Бонус точки се събират и от супера, въпреки, че талоните за отстъпка не важат за там. Но това е мястото, което най-често се посещава дори и за малки покупки. А натрупаните талони важат само до 3 месеца. Не е наложително да се купуват дрехи, обувки и аксесоари толкова често, но като имаш талони и то със срок. И може да избереш всяко едно нещо. Разбира се, че на отсрещния тротоар има магазин на марката, която предпочиташ, но тук има намаление 10%. Артикулите не се припокривот винаги, но все пак има и твоята марка.
Организацията на магазина е такава, че ако искаш да си купиш риза, светло синя, размер 42 почти всички такива ризи са близко и може да сравниш модела, материята и цената, да избереш марка и т.н. Мен малко ме изнервя този начин на подреденост, а също и твърде голямото количество на едно място. Но все пак там е Германия.
Получаването на талоните по пощата гарантира верността на адреса, който е посочен при първоначалното попълване на регистрационната карта.
Това е смисъла на клиентската карта. Намерен е начина за "увеличаване" на покупките. Но поне има някакъв смисъл от клиентските карти. Не изглежда като получаване на бонус за закупуване на определена стока, която е на практически същата цена в някой магазин наоколо, или става на промоционално ниска цена при изтичане на периода на бонуса.

събота, 10 октомври 2009 г.

Най-свежия сериал в момента - Мъртви като мен

Главната героиня, която е на 18 години, умира внезапно по странен начин в първи епизод. И става ... жената с косата.
Умрелите трябва правят различни неща след смъртта си. Тя е получила работата, която е известна като жената с косата. Чака хората преди смъртта им, за да вземе душите им. Има и много други умрели като нея, които правят същото или друго. Тези като нея получават бележки, където пише къде, кога и кой ще умре. Те трябва да са там, точно в момента на смъртта, за да вземат душата. Едновременно с тази работа те всъщност водят живот като живи, но без никакви материални цели и конкуренции. Например живеят в жилища на умрели хора, докато техните роднини не се настанят, или наемодателите разберат, че вече са свободни и т.н. Даже ядат. И даже могат да говярат с роднините и приятелите си, но както и всички живи хора в тези случаи ги виждат като съвсем различни хора.
И така, както сама казва в ролята си, може би неточен цитат: "Чувствам се по-жива, отколкото, докато бях жива"

петък, 9 октомври 2009 г.

Стих

Звездите като капки натежали,
от звездното небе ще се отронят
Те звездната си младост ще прежалят
и вятъра ще искат да догонят.

Запомнила съм го. И ниякак си помня, че е от Петя Дубарова.
Има много ж и з, които са любимите ми звуци.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Клиентска карта

Вече има много магазини, които правят клиентски карта, на клиентите си. Обикновено е срещу отстъпки или натрупване на точки.
Клиентите на магазините за храни правят много чести посещения. Значи могат да натрупат много бонуси/точки. Но дали получават нещо срещу тези бонуси.
В Пикадили може да си вземете вафлена торта чудо от 1.75 срещу 70 точки, всяка от които е 5 лева оборот, а сметките може да не са кратни на 5. За оборот от грубо 400 лева получавате нещо за 1.75 лева - т.е 0,45%. И освен това нещата, които могат да се вземат са от един много ограничен лист - около 10-15.
В Била може да се сдобиете с точки, ако си купите голям шоколад Милка, или нещо от доста ограничен списък - може да е и 50 артикула, които едва ли се купуват повече от веднъж месечно.
Клиентски Карти има и в други вериги, доколкото знам и в магазини Европа.
Но всеки път маркирайки клиентската карта управлението на магазина знае какви продукти купувате. Даже да нямате точки касиерката казва "нищо пак си дайте картата да я маркираме". Така вероятно изграждат доста голяма база с навиците на клиентите и могат да ни манипулират. Заедно с това Вие сте дали поне някаква онформация с една първоначална карта, която се попълва. В някои единични магазини за луксозни дрехи например картата се получава на попълнения от Вас адрес. Това предполага, че трябва да е вярно попълнен.
Ние клиентите получаваме много малко, а от данните са голяма част от базата за CRM на тези магазини. И дори всеки локален магазин да не си прави някакви сметки, то в централата, особено ако има централа извън България се правят някакви модели за навиците на клиентите.
Получените бонуси не си заслужават, за да бъдем коректни и да спазваме наставленията като имаме клиентска карта.
Аз имам от Пикадили, за да не ми казват всеки път на касата да си извадя. И от Била като я давам само като имам точки.
Имам и някакви от магазини за дрехи, но не тези които ще ми я пращали по пощата.
Като започнат да предлагат бонуси под форма на поне 5% отстъпка, от каквото аз избера (може без промоционалните) и да се натрупва от всички стоки (без промоционалните) може да се мисли за по-коректното използване на клиентската карта. Предлагането на стоки, като бонус, които могат да се купят на почти същата цена без точки от съседния магазин също е малко несъответно. Могат да се предлагат някакви по-специални стоки, които не се срещат често и не могат да се вземат без точки. Почти както са фирмените чаши или играчки срещу капачки от производителите на напитки. Само да е нещо, което магазина е поръчал специално за лоялните клиенти. И все пак да е нещо по-ценно, а не обикнавена стока, например тениска, с етикет на магазина. Тези неща да си ги произвеждат за задължително облекло на служителите.

неделя, 4 октомври 2009 г.

Гроздобер, време за вино

Обикновено времето за гроздобер е в седмицата, която започва октомври. Въпреки, че някой берат гроздето още през почивните дни на 22 септември.
На 3 октомври събота заваля. Не беше добро време за гроздобер. В предишния ден беше добро време, защото беше топло. За да заври бързо гроздето трябва да е топло. Тогава беше. Добре, че родителите отидоха тогава, обраха гроздето и го смачкаха. И започна да се надига още на следващия ден.
Гроздедо беше малко повече от миналата година. Но захарността му е значително по-ниска от миналата година.
Цената, на която хората, които продаваха грозде за вино помежду си е 30 стотинки за килограм. Казаха, че и наоколо цената е такава. Това е много ниска цена. И в общия случай означава, че доста грозде се е родило.
Захарността зависи от слънчевото греене и да няма продължителни валежи. Времето в България е разнообразно, на кагото има период с негреене на слънце той преминава почти еднакво през цяла България. Това ме кара да мисля, че и гроздето на другите няма висока захарност.
Ако се съберат двете ще се получи, че ще се произведе много вино, но с по-ниско качество (с добавена захар или просто по-слабо). Поне от моя гледна точка 2009 няма да е дабра година за избор при купуване на вино от магазин.

събота, 3 октомври 2009 г.

Селски чушки за сушене

От две седмици на пазара се яви нов артикул - селски чушки за сушене, които са червени. Това са чушки, които хората все още размножават от семена, които те сами са произвели, защото не се продават такива семки. Чушките са с неправилна издължена форма. Както каза една колежка изглеждат набръчкани като старци, в сравнение с другите. Месото и кожата им са изключително тънки. Това ги прави подходящи за сушене. Могат да се използват просто като сушени чушки. Също така изсушените чушки се мелят много добре на червен пипер. Дори с подръчни средства като кафемелачка може да се постигне.
Понеже те са много тънки са и доста по-леки от другите чушки.
И цената им е два пъти по-висока - 2.50 (на същото място другите са 1.20). Иначе може купувачите да получат твърде много и да се преориентират.
В денят четвъртък на пазара имаше известна разлика в продавачите към по-добро, в сравнение с петък. И подредбата на продаваните неща не беше толкова ясно неизгодна за продавачите, както в петък.