сряда, 20 август 2008 г.

Ботаническа градина, Бон, Германия

Ботаническата градина в Бон, Германия, която е на университета е без такса за вход. От 10 сутринта и от 14 след обяд има обиколка с лектор за около 2 часа, за която се плаща 2 евро. Тя е на немски.
Площта, която заема не е голяма. Има оранжерии, градински куртивирани растения и много растения, които обикновено са диворастящи.

Може да видите просто ей така жълта тинтява, която има статут на защитено растение. А у нас расте на около 1500 метра надморска височина на склон, за да се отича водата, но да има и добра почва и т.н. И наистина доста трудно може да се намери.



В изкуствения канал ограда може да видите бърдуче, което пък расте по устието на Велека у нас в доста различни от жълата тинтява условия. То също е защитено и рядко срещащо се у нас растение.
Цветя, цъфтящи в планините у нас над 1000 метра може да се видят и в малките градини пред жилищните сгради из целия град.


Всички растения имат надпис с името на латински и немски, от къде произхождат и кога и от къде са донесени в ботаническата градина.
Там може би разбрах, че има две много приличащи си растения - мета секвоя и блатен кипарис.
И че амбровото дърво произхожда от Мексико. От интернет също може да се прочете, но аз за амбровото дърво съм го прочела от интернет, а не съм го запомнила.
И всичко това е в центъра на града и е безплатно.

вторник, 19 август 2008 г.

Ваймар, Германия


Ваймар е град в Германия, в Източната част. Известен е с това, че много известни артистични личности са живели и творили там.
Един от тях е Гьоте.
Гьоте в малък период от живота си е бил градинар и е познавал растинията. Едно такова дърво е гинко билоба. Точно в този град Гьоте е писал поезия, посветена на тогавашната му муза Мариане Вилемер. И в тази поезия е писал и за дървото гинко.
За това този град е известен и като град на гинкото. Там е единствения за момента музей на гинкото.
Аз отидох там точно заради дървото гинко и всички разкази около това.
Всъщност отидох в Бон, Германия. После отидох във Ваймар.
Окрих, че във Ваймар не говорят много английски. В информационния център говорят.
Музеят и ginkgoland магазинът са в една сграда на първия и втория етаж и са едно предприятие. От всички работещи там само една жена говореше английски.
В този и другите музеи, свързани с Гьоте, Шилер, Лист, Баухауз ушколата и т.н. раздаваха по една информация на листове А4, които на изход ги взимат. Не е разрешено да се снима в музеите и църквите.
Открих, че няма улица, на която уличните дървета са големи дървета гинко. Има някъде такава с гинко дървета, но са около 3-4 метра високи.
В двора на една от сградите, което е музикало училище "Лист" и хотел има доста старо гинко. Но то не е засадено от Гьоте, а 5 години след като той вече не е живял в града. Изглежда дори самите хора не смятат гинко дърветата за неща важно, защото после прегледах panoramio-то на Google Earth и видях, че има много снимки на сградите, но снимка на това все пак старо дърво гинко няма.
Това е снимка на дървото от двора на музикалното училище, което е засадено през 1820 година. Надявам се някой германец да си зареди снимка в panoramio-то.
И по пътя и в парковете или в дворните пространства не видях дървета гинко. Само няколко млади дървета.
Бих казала, че гледат само комерсиално на гинко дървото. А и комерсиалното не е впечатляващо.
Но иначе от един магазин за трекинг стоки си купих сандали teva. В него и двамата продавачи говореха английски.
Така, че не бях очарована от посещението си там.
Някак си имаше разлика между Западния град Бон и Източния град Ваймар.

неделя, 17 август 2008 г.

Българска тинтявка

През лятото и есента в планините над 1400 метра може да видите растението Българска Тинтявка (Gentianella Bulgarica). Тя е открита и описана от Веленовски, който я нарекъл българска. Среща се на Балканския полуостров и за това е балкански ендемит.
Расте по открити поляни. Ако се загледате малко в страни от планинските пътеки, по които минавате лесно може да я забележите.
Снимката по-долу е правена по пътеките на Витоша на един от най-оживените маршрути на Витоша на платото по пътя към Черни връх.

Среща се и в планините Рила и Родопи.

понеделник, 11 август 2008 г.

Прасковите

Преди 3-4 години (през 2004 или 2005, а може и в двете) най-ниската цена на прасковите беше три пъти по-висока от най-ниската цена на доматите. Сигурно тогава са засадени прасковите, които сега раждат. От друга страна сега почти не са засадени домати. И съотношението в цените е по-малко от два пъти.
Прасковите са трайни насаждения, но не с дълъг цикъл на плододаване. Ако не бъдат забравени от собсвениците си, поради малки приходи, в следващите години ще има количество, за което може да се каже, че е достатъчно за пазара.
Така че яжте праскови, докато има.